Флешбек по обед
Днес минах покрай тази градинка в квартала си.
Супер готино ми стана като видях, че продължават да я поддържат. С нея имаме отношения от около 30 години. Там ми се е случило всичко, което може да се случи на едно момче от 3 до 16 години (после открих Кравай и си такова такова). На близо беше и училището ми, и домът ми и детската ми градина. Била е нещо като център на детството ми.
Докато я гледах, за около 1 секунда се усетих като 70 годишен старец гледащ назад към живота си. Докоснах мъдроста ми се струва. На бързо и за малко. Усещането е готино, нещо между благодарност и примирение+разбиране.
После се сетих, че съм гладен:)