За риба

Около 20 години по-късно отново хванах въдица. За последно бе?е някъде в края на 80-те, когато смучехме бира около селския язовир и слу?ахме Мейдън по радио Свободна европа.

Вчера сутринта (в 6, да му се не види) се озовахме около нещо доста по-голямо.

alino-1.jpg

Язовир Алино, сутринта. Бе?е си студено, но пък си струва?е.

better-tv.jpg

По-добрата телевизия. Седи?, зяпа?  плувката и не мисли? за нищо, но все пак има какво да очака?. Клъвването. Хващането не е толкова важно. ? вес пак…

kostur-po-arizonski.jpg

Костур по Аризонски. Не много впечатляващи рибета, които бяха връщани във водата с максимална грижа. Сигурно и тва е “ло?о”, но кво да се прави, единствения начин да не вреди? е да не извър?ва? никакви движения.

andreas-1.jpg

В началото Андреас бе?е озарен от късмета.

andreas-2.jpg

После нещата леко се закучиха.

lav.jpg

Но пък има?е LAV. Много добра бира от съседна Сърбия.

gbw.jpg

? страхотни гледки. Зелено, синьо и бяло спокойно може да са цветовете на знамето на България. Все още…

Резултата е 30-40 костурчета (честно),  ?арана така и не се появи на срещата.

Вечерта ходихме на един рибарник до Самоков да си наловим пъстърва за вечеря. Грозно е да се лови в рибарник. Чиста екзекуция си е.

П.С. Всички животни участвали в снимките са третирани максимално хуманно и върнати в естествената си среда с минимални увреди.

Един коментар to “За риба”

  1. Све Says:

    Ха ха ха :) Послеписата ти уби рибата с динамит!

Вашият коментар: