Отговор-но
Лидия е написала поредния си страхотен учуден постинг, в който задава много интересен въпрос. И понеже имам време за губене - ето отговора:
Опаааа, първо ето въпроса: Как аджеба физиономиите, с които се разминаваме в квартала, изведнъж се озовават на предизборни плакати, от където ни гледат мъдро и призовават да гласуваме за тях. Иначе казано - как наглед нормални хора се забъркват в политиката:)
Моето подозрение е, че до голяма степен човек се забърква в политиката случайно. Мисля, че принципа по който много хора стават учители или политици е абсолютно сходен, което и определя приликите между двете професии:)
Представи си, че кандидатстваш за право или психология или там за квото вече може с история и литература и не влизаш нищо друго, но бала ти стига за педагогика. Учиш колкото да не отпаднеш, не успяваш да се прехвърлиш нещо друго и хоп - ето те дипломиран педагог. Или пък учиш биология, или филология, или география и т.н. и накрая почти неизбежно взимаш и педагогически профил. Безплатен бонус един вид. И като не успяваш да измислиш какъв да станеш - опаа ставаш учител. Не че ти е много присърце или си много компетентен - ама, такъв е живота.
Сигурно много хора така стават и политици - занимават се на някакво квартално клубно ниво с партийни срещи, колкото да си запълнят времето и да си нахранят потребността от активност и в един момент ги включват в някоя листа. На принципа - “абе това момиче/момче отдавна се мота тука в клуба, дай да го запишем”. И така постепенно на присъствен принцип ги пускат за кандидати все по-нависоко и по-нависоко, запознават се с тоя-ония, влизат в системата азнатебе-тинамене и ето ти един ден - замесник министри. Не че са много компетентни за това, но партията носител ги пратила там да обработват бумащината на клиентите. И така.
Разбира се тези случаи не касаят хората, които имат призвание за двете професии, а такива за щастие има и сред учителите и сред политиците.
Проблема е, че системата трудно позволява на тези хора да направят нещо различно от случайно попадналите там, по проста причина се случайните са повече и определят правилата.